Какво точно представляват бързите кредити

Животът  "на една заплата" и покриване на всички изненадващи разходи с бързи или потребителски кредити е нещо характерно за мнозина. Обичайно това е практика в страни с по-нисък стандарт на живот и сравнително ниска финансова грамотност. Факт е, че според последния доклад на БНБ ръстът на този вид кредити се увеличава прогрисивно, а броят на закритите депозити също се расте, което е много тревожна статистика. За всички тези потребители, които не са използвали подобен вид кредитиране, ситуацията с обема на бързите кредити и последствията за ползвателите им е някак далечна и маловажна, но истината е, че тази статистика е повече от притеснителна за обществото ни. 

Какви са разликите между кредитирането чрез банки и кредитирането от небанкови финансови институции?

Банките дават кредити с пари, които са събрани от депозитна дейност, т.е. това са пари на депозантите или преведено на прост език, на всички тези клиенти, които са оставили своите пари на доверено съхранение при определени условия. Затова регулацията при банковите институции и дейността им е по-сериозна, а политиката по управление на риска и самия профил на потребителите им до голяма степен е различен от клиентите на небанковите институции.

Небанковите финансови институции нямат право да държат пари на своите клиентите по сметки или казано по друг начин, не могат да работят с депозитни сметки или с пари на вложителите. Техният лиценз позволява само кредитна дейност. Процесите и условията на кредитната им политика и самите им клиенти е различен.

Най-важното което трябва да знаем за небанковите финансови институции е рисковият профил на клиентите им. Сред компаниите с подобен вид лицензи има и такива, чиято целева група потребители са най-добрите клиенти – висок доказуем доход и сигурна работа. Притегателна сила за тях са опростените условия, модерните технологии и имиджа или тренда на компаниите. Това са истинските „финтех“ (финансово – технологични) компании, които в последните години генерират бум на идеи и решения.

Тук е мястото да споменем, че и първият български еднорог Payhawk (компания с над 1 милиард долара оценка) е точно подобно финтех дружество, което работи с клиенти по целия свят, като предлага различни технологични решения при работа с финансовите потоци на клиентите си.

На другия полюс, поне имиджово са небанковите финансови институции, които отпускат заеми при висок риск. Тези компании у нас са по-известни като компании за бързи кредити. Характерните им потребители, които ползват техните услуги могат да отговарят на едно или повече условия от изброените:

• Хазартна зависимост
• Липса на доходи
• Висока задлъжнялост;
• Лоша кредитна история;
• Доходи от сива икономика;
• Нисък социален статус;
• Ниско ниво на образование;
• Функционална неграмотност;
• Здравословни проблеми.
• Лоша финансова култура

Абсолютно нелогично е, човек който не отговаря на посочения по-горе профил да използва услуги на компании за „бързи кредити“. Простата причина е, че заради значително по-високия риск на клиента поради недоказани, ниски или липса на доходи, цената на кредитите, т .е. лихвата, е в пъти по-висока от лихвата при банки и финтех компании.

Разликата в лихвените равнища може да достигне в пъти, от официално допустимите 3% на месец по закон. От около 5 % лихва по потребителски кредит или кредитни карти на банкови клиенти с преференции до близо100 % ефективна лихва при някои небанковите институции. Ефективната лихва е тази, която включва всички разходи, като застраховки, допълнителни услуги, такса поръчителство и други, без които на практика компаниите не отпускат кредити, но с тях умело завишават условията за погасяване по кредитите.

Истината е, че проблемът далеч не е само лихвата, а факта че веднъж попаднал в нужда от подобен кредит,  клиента вече е част от една дългова спирала, от която е трудно да се излезе.

През 2014 година, бяха приети промени в Закон за потребителския кредит, с които промени бе наложен „таван“ на ГПР (Годишен процент на разходите) от 50 %, спрямо действащата законна лихва по просрочени задължения от 10%.

Каот цяло, високият размер на законна лихва сам по себе си е проблем за кредитираните и обществото. Голяма част от длъжниците в България са общини, държавни или общински дружества. Когато подобна институция или дружество бъде осъдено за просрочени задължения, всички данъкоплатци изплащат този дълг под една или друга форма. Плащанията по законна лихва, която е значително по-висока от пазарните лихвени равнища, се явява загуба за всички нас и сигурен приход и печалба за големите кредитори. Така гражданите, чрез данъците си, погасяваме задължения по просрочия и законни лихви лихви, без да се редуцира главницата на дълга, върху която се начислява законната лихва.

Между другото, ситуацията за забавени плащания към НАП по осигуровки или данъци е сходна, там лихвата никак не е за подценяване.

Важната е да отбележим, че небанковите финансови институции или казано жаргонно "фирмите за бързи кредити" са абсолютно законни дружества и спазват законите на страната, проблемите са плод на законодателството, което те използват перфектно. Казус са допустимите глоби и неустойки по договорите! Реално погледнато, точно наказателните лихви, глобите и неустойките при забава са най-големият капан за потребителите!

Истината е, че тези компании са по-добрата алтернатива на незаконна лихварска дейност, при която „кредиторът“ събира дълговете си силово, а не чрез запор на заплатата или колекторски фирми!

В друга статия ще обърнем внимание и на лизинговите дружества, които също са част от тази система.