Демографията и Данъчната политика са сред основните проблеми за ИТ сектора

Спадът през 2023 година в българския ИТ сектор е свързан предимно със затрудненията на големи технологични компании по света, които съкращават служители с цел да намалят разходи със спад на растежа.

Ние продължаваме да растем, но не с темповете, с които това се случваше в последните години. Имаше почти мигновено замразяване на нови назначения в ИТ индустрията в България, което беше видимо горе-долу от края на пролетта на миналата година

, коментира в интервю за БТА Доброслав Димитров, председател на УС на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

По думите му само за 2023 г. са освободени близо 300 000 души в Силициевата долина и по света при съкращенията, които започнаха в големите технологични компании миналата година. Това, което е усетено веднага в България, е, че във втората половина на 2023 г. има спад на ръста. Ние продължаваме да растем, но не с темповете, с които това се случваше в последните години.

В България се освобождават служители, но те са по-скоро в компании-подразделения на западни фирми, които имат тук развойни центрове и са резултат от политиката на техните централи майки.

Според Доброслав Димитров не са верни заключенията, че пазарът се е пренаситил със специалисти, напротив в бъдеще търсенето им ще се увеличава. Това обаче не означава, че в следващата половин-една година няма да има известни затруднения.

Той е убеден, че 2024 г. няма да е така розова, както някои политици я виждат и бизнесът е доста по-внимателен в момента в планирането си 

 Логично се питаме откъде ще дойде ръстът на българската икономика от 3,5 процента, който така оптимистично е заложен в бюджета, при положение, че ние, които обикновено растем с 25 процента и икономиката на България расте с около 2-3 процента, ще пораснем с 10 процента?.

Моментната ситуация в световния ИТ сектор Димитров обяснява с това, че в продължение на близо 15 години едно цяло поколение компании и специалисти е израсло във време, в което печалбата е била нещо второстепенно и не така важно – „парите бяха безплатни“.

Това за България не важи особено, но в Западна Европа, САЩ, Европейския съюз и еврозоната близо 10 години лихвите бяха отрицателни. Това е икономически абсурд, който породи преразширение на компаниите, непланиране на финансови разходи, вземане на нови и нови заеми. В момента се връщаме към по-фундаменталния начин на правене на бизнес. За щастие българските фирми почти винаги така сме работили, защото не сме имали достъп до този лесен и безплатен ресурс, който са имали западните страни, затова при нас шокът няма да е толкова голям. Но тъй като нашите партньори и контрагенти са там, няма как случващото се да не рефлектира и върху нас

Димитров цитира и традиционното проучване – Барометър на БАСКОМ – сред членовете на организацията, според което за първи път в края на миналата година като потенциална заплаха е изтъкната държавната данъчна политика. Това е директен резултат от непрестанното говорене в последните 3 години за увеличаване на данъци, на данъчно-осигурителната тежест, било то през максималния осигурителен доход или други данъци.

По думите му България от една предвидима държава в продължение на 25 години, в последните три години се е превърнала в държава, която не е ясно каква данъчната политика ще съблюдава.

Реално ние си повишихме данъка от 10 процента на 15 процента, което беше прикрито като глобален минимален данък за големите компании и бе прието с обяснението, че ще засяга само около 600 компании в България. Реално в момента България се явява с ефективно данъчно облагане най-вероятно на първо място, с най-високо такова в ЕС

, коментира Димитров.

Той смята, че това ще има недобри последствия за бизнеса.

Ние не сме многолюдна страна, освен това сме застаряваща нация. Това е сериозен проблем, когато става дума за индустрии, които са изцяло базирани на човешкия капитал. България от държава с поне едно-две малки предимства в момента е без нито едно. Крайният ефект ще бъде зачеркването на страната от потенциалните инвеститори, защото за тях ние се превръщаме в скъпа дестинация. Става дума за фундаментално неразбиране как работят високите технологии. Това е голям проблем и притеснение за цялата ни индустрия. Държавите около нас правят всичко, за да привлекат максимален брой компании и специалисти, а ние правим всичко, за да ги изгоним

Давйки пример, че Сърбия е успяла да привлече много ИТ специалисти, които бягат от Русия и режима на Путин. Сръбската ИТ индустрия отбелязва рекордна 2023 г. и почти се изравнява с българската, при положение че е била много назад от нас само допреди две години.