Шест любопитни факта за шест Кралици, променили света
Дълго време смятани просто за второстепенни герои в свят, доминиран от мъже, някои кралици в историята са имали необикновена власт. „Кралици, променили света“, новата поредица в шест части, която дебютира на 12 декември от 22:00 часа по Viasat History, разказва историята на шест от тях. Сериалът изследва какво е движело тези жени, как са утвърдили властта и авторитета си и разкрива времената, в които са управлявали. Ето няколко любопитни факти за всяка от тях.
- Кралицата дева, Елизабет I е имала гардероб с повече от 3000 „артикула“.
Кралицата на Англия, която е управлявала малко повече от 45 години през XVI век, е харчила приблизително 10 000 английски лири на година за дрехи, изумителна за времето си сума пари, но според нейния ковчежник дрехите на Нейно Величество са „царствени, не твърде скъпи и не твърде пóказни”.
Елизабет е била почитателка на копринените чорапи, които тогава са били нещо ново и са стрували 2 английски лири за чифт - наемът за малка селска ферма - но кралицата купувала нов чифт за себе си всяка седмица и дарявала вече използваните чорапи на една или друга камериерка.
2. Анна, кралицата на Великобритания, има голяма роля в утвърждаването на привързаността на англичаните към чая.
Като последния монарх от династията на Стюардите, Анна не само обединява Англия и Шотландия, но наред с многото си други добродетели, тя допринася за проникването на чайната култура сред английския народ, която и до днес все още е широко разпространена. Противно на обичайното за онова време, на закуска Анна пие чай, а не ейл, и това поставя началото на бързо разпространяваща се мода, особено сред „нежния пол“, за което допринася и факта, че на жените е разрешено да влизат в чайните, а в кафенетата - не.
3. Кралица Виктория е писала по 2500 думи на ден.
Кралица Виктория, която е управлявала повече от 60 години през XIX век, е била възприемана като национален символ дори приживе благодарение на строгите си морални принципи. Тя е имала 9 деца и 34 внуци, всички от които се женят в
благородни семейства, и това ѝ спечелва прозвището „бабата на Европа“. Освен че е била много плодовита, тя е записвала средно по 2500 думи на ден и е водила подробен дневник, който се побира в 122 тома. Някои от тях били публикувани по-
късно, което ни помага да осъзнаем, че този добросърдечен матриарх всъщност е оказал огромно влияние върху политическия живот.
4. Хатшепсут, кралицата на Египет, носи фалшива брада, за да бъде приета за фараон.
Хатшепсут е управлявала преди 3500 години и се качва престола във време, когато Египет традиционно се управлявал от мъже. След смъртта на съпруга си, Тотмес II, тя управлява известно време като регент на своя доведен син Тутмос III, преди да поеме пълната власт и да се провъзгласи за фараон. Тя избира да бъде показвана като фараон мъж на статуи и релефи (въпреки че в своите надписи все пак използва граматичната форма за женски род относно себе си) и затова се разхожда в мъжки дрехи, дори носи изкуствена брада.
По време на нейното 21-годишно управление Египет е бил в мир. Въпреки че Хатшепсут получила подобаващо погребение за фараон, най-вероятно нейният наследник Тутмос III започнал да изтрива името ѝ от монументите след смъртта ѝ, не заради лично отношение или отмъщение, а защото по това време не е било прието Египет да има жена владетел. По-късно хроникьори никога не я споменават, а за многобройните й храмове и паметници често твърдят, че са творения на фараони от по-късни епохи.
5. Елеонор Аквитанска дори е участвала в кръстоносните походи.
Елеонор, която е живяла през XII век и е потомък на един от най-богатите велики лордове в Западна Европа, е натрупала огромно богатство и влияние още като девойка. Високообразована и независима жена, тя е била два пъти кралица - френска и английска. Тя толкова не харесва да бъде на заден план, че дори– заедно със своите придворни дами и 300 рицари - придружава първия си съпруг, Луи VII, в неговите кръстоносни походи. Легендата разказва, че тя язди начело на женската си свита, облечени като амазонки, за да подчертае значението на жените във войната.
6. Будика, кралицата на келтите, почти победила римската армия.
Римляните нахлуват в Британия през 43 г. сл. н. е. и поставят Келтската империя на колене. Но една непокорна кралица отвръща на удара, след като нейният народ е поробен, римските нашественици ѝ нанасят побой, а дъщерите ѝ са изнасилени.
Будика събра армия от свирепи келтски воини, щурмува Колчестър, римската столица на Британия, а след това и Лондон, убивайки близо 80 000 души. Император Нерон бързо отзовава римските сили, но междувременно римският управител на Британия Гай Светоний Павлин прегрупира силите си в Уест Мидландс и побеждава келтските воини в битката на Уотлинг Стрийт. Будика е победена. Бунтовническата кралица, обаче, никога не коленичи пред римляните: най-вероятно се самоубива с отрова, за да избегне залавянето си.
