Новите изисквания на БНБ към банките относно ипотечните жилищни кредити

Новите изисквания обхващащи сектор „Домакинства“ и които се прилагат спрямо кредитите, обезпечени с жилищни недвижими имоти, намиращи се на територията на България от БНБ:

• Съотношението между размера на кредита и стойността на обезпечението при отпускане (LTV-O) следва да е в размер не по-висок от 85%. Съотношението се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с ЖНИ
• Съотношението между размера на текущите плащания във връзка с обслужването на дълга и месечния доход на кредитополучателя при отпускане (DSTI-O) следва да е в размер не по-висок от 50%. Съотношението се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с ЖНИ
• Максималният срок по договора за кредит (матуритет) следва да не е по-дълъг от 30 години. Матуритетът се изчислява съгласно утвърдения от УС на БНБ минимален набор от показатели за наблюдение на кредитните стандарти при отпускане на кредити, обезпечени с ЖНИ.

Изискванията влизат в сила от 1 октомври 2024 г., като банките и клоновете на чуждестранни банки следва да приведат дейността си по отпускане и предоговаряне на кредити съобразно установения срок.

От БНБ посочват, че е допустимо одобряване или предоговаряне на кредити с параметри, които се отклоняват от въведените изисквания, като общият одобрен или предоговорен размер на такива кредити през текущото тримесечие не може да е по-висок от 5% от общата брутна стойност на новоотпуснатите или предоговорените кредити през предходното тримесечие. С цел проследяване на допустимите отклонения се въвежда допълнителна отчетност.

Заявява се, че въпросното решение представлява последващ етап от формализирания процес на оценка на рисковете при кредитирането, обезпечено с ЖНИ, включващ разработване на количествена методология за оценка на риска (карта на риска), регулярен механизъм на наблюдение и отчетност.

На тази основа направеният периодичен анализ показва, че кредитната активност в сегмента продължава да се характеризира с изразен кредитен растеж, който допълнително се ускорява през второто тримесечие на 2024 г. Оценката на риска сочи придвижване в по-висока рискова категория на определени индикатори (кредитен растеж, задлъжнялост, цени на жилища и надцененост, среден размер на кредитите и др.), което сигнализира за потенциално натрупване на средносрочни рискове за банковата система.

Отбелязва се все пак, че за момента не се наблюдава влошаване на среднопретеглените показатели за кредитните стандарти, но се запазват идентифицираните потенциални зони на уязвимост по линия на съвкупността от кредити със съотношения във високи интервали. С въведените изисквания се цели превантивно подсигуряване на устойчивостта на банковата система в контекста на повишаващите се тенденции в проявлението на цикличните рискове в средносрочен план.

В заключение от УС на централната банка уточняват, че приетото решение няма възпиращ кредитната дейност характер, а следва надзорния подход на БНБ за висока консервативност и общата практика на макропруденциални мерки, приложена в страните от ЕС.

След като горното решение на УС влезе в сила, пресцентърът на БНБ публикува отговор на управителя на централната банка Димитър Радев на конкретен въпрос:

По отношение на потребителите, как тези мерки ще се отразят на кредитополучателите? Ще бъдат ли засегнати по някакъв начин съществуващите ипотечни кредити?

Не, съществуващите договори за кредит не се засягат от тези мерки. Те се отнасят само за новите кредитополучатели като идеята, наред с всичко друго, е те да се предпазят от прекомерни дългове.