Цифровото евро: Що е то?
За много хора идеята за „цифрово евро“ изглежда объркваща или дори безсмислена.
- Цифровото евро не е ли просто едно евро, което не циркулира под формата на монети и банкноти?
- Плащанията ни с банкови карти не са ли вече едно цифрово евро?
Отговорът и на двата въпроса е „не“.
Цифровото евро не може просто да се сведе до дематериализирано евро и най-вече – то все още не съществува.
Темата обаче е обект на все по-разгорещени дискусии сред европейските политици. Освен това, Европейската централна банка (ЕЦБ) е само на три месеца от края на двугодишната „подготвителна фаза“ преди потенциалното въвеждане на цифровото евро след няколко години.
Концепцията
Въпреки че точните характеристики на цифровото евро все още не са определени, основната идея е да има едно цифрово средство за плащане, възможно най-близко до парите в брой.
Цифровото евро, подобно на парите в брой, ще бъде емитирано и напълно гарантирано от ЕЦБ.
По това се различава от „цифровите“ пари на вашата търговска банка или от вашата сметка в криптовалути. Ако банката ви фалира, може да загубите всичките си спестявания над 100 000 евро, тъй като ЕЦБ гарантира депозити до тази сума.
„Цифровото евро е „цифрова валута“ в смисъл, че винаги ще бъде гарантирано от ЕЦБ“
Подобно на парите в брой, всички европейски граждани и пребиваващите в Европа ще имат достъп до цифровото евро, включително и хората, чиято кредитна или трудова история не им позволява да си открият нормална банкова сметка. Гражданите ще могат също така да харчат парите от своя „цифров портфейл“ за всичко, което може да се плати в брой, от кафе до билети за кино, през своя смартфон, таблет или смарт часовник. Противно на твърденията на някои представители на дясната част на политическия спектър, цифровото евро няма да замени парите в брой като средство за плащане.
„Целта е да разполагаме с допълнително средство за плащане. То няма да е задължително“
Защо ни е необходимо цифрово евро? - Първо, поради рязкото намаляване на употребата на пари в брой.
Според ЕЦБ, отказът от парите в брой може да увеличи финансовата нестабилност, тъй като монетите и банкнотите ще загубят ролята си на „гарант на сигурност“ на еврозоната.
Вторият аргумент в полза на цифровото евро, който намира все по-широко разпространение, е геополитически.
Дигиталните платежни транзакции в еврозоната са доминирани от доставчици, базирани в САЩ, по-специално Visa и Mastercard. За сметка на това, цифровото евро ще използва европейска разплащателна система, като по този начин ще намали зависимостта на ЕС от все по-ненадеждния му трансатлантически партньор.
Какви са пречките?
Първата е поверителността. Много са тези, които твърдят, че плащанията в цифрово евро няма да защитават анонимността на гражданите толкова ефикасно, колкото транзакциите в пари.
Второто безпокойство, което без съмнение е по-сериозното, се отнася до потенциалния риск за финансовата стабилност на еврозоната.
Някои се опасяват, по-специално, че прехвърлянето на пари от спестовните сметки към цифровите портфейли на гражданите може да доведе до изтичане на капитал от банките. Това би могло да навреди на способността им да отпускат заеми или, в най-лошия случай, да ги направи неплатежоспособни.
В отговор ЕЦБ предложи да се ограничи дигиталния портфейл до 3000 евро: сума, достатъчно голяма, за да стимулира гражданите да използват цифровото евро, но достатъчно малка, за да не допусне нанасянето на вреди на традиционната финансова система.
Ръководителите на ЕЦБ също така смятат, че рискът от загуби за банките ще бъде допълнително ограничен от факта, че цифровото евро, за разлика от спестовните депозити, не носи никаква доходност, каквато биха генерирали паричните средства.