Американска компания е готова да инвестира 1 млрд. и 200 млн. долара в изграждането на предприятие с технология - българско изобретение

Американска компания е готова да инвестира 1 млрд. и 200 млн. долара в изграждането на предприятие на територията на ТЕЦ „Марица-изток 2“, което да улавя и преработва отделяните от топлоцентралите в комплекса въглеродни емисии и да произвежда от тях карбамид - най-разпространения азотен тор.

Планът е предприятието да използва патентована технология за улавяне на въглеродния диоксид на старозагорската високотехнологична компания „Елфи Тех“, както и 70% от патента й за преработването на емисиите в карбамид. Това съобщи основателят на „ЕлфиТех“ проф. инж. дтн Жеко Ганев,

цитиран от divident.eu.

Според изчисленията на българско-американското предприятие, ако инвестицията за производство на карбамид бъде реализирана, ще бъдат усвоявани между 60 и 80 процента от отделяните емисии, за които сега въглищните централи плащат квоти по 105 евро на тон. Освен карбамид, другият полезен продукт, в който технологиите на „ЕлфиТех“ могат да превръщат въглеродните емисии, е високоефективно гориво - диметилов етер (DME), който също е с нулев въглероден отпечатък върху атмосферата. В световен мащаб потреблението на диметилов етер е 6,5 милиона тона годишно. DME е нетоксична, биоразградима екологична смес с високо цетаново число и физикохимични свойства. Третият продукт, в който може да бъде превръщан въглеродният диоксид, е метан. Установено е обаче, че метанът прави 3,5 пъти по-голям отпечатък, което обезсмисля производството му.

В лабораторията по електрофизика към "Елфи Тех" успешно завършиха работите по създаването на реактор SEL за синтез на енергиен газ от лигнитни въглища без пазарен аналог.

 Чрез реактора SEL се реализира двуфазов процес на:

1. Термично разграждане на лигнитни въглища чрез въртящ се спираловиден токов контур със стръмен фазов фронт на топлинно излъчване. 
2. Плазмен синтез на енергиен газ в микроканална среда с променливо фазово състояние. На входа на реактора се подават лигнитни въглища, а на изхода се получава енергиен газ със състав метан 82%, въглероден оксид - 15%, въглероден диоксид - 2%, други - 1%.

Жеко Ганев е професор по електрофизика с две докторски дисертации - по квантова електроника и нискотемпературна плазма. Има внедрени над 1200 разработки в областта на електроннолъчевите технологии, лазерната локация, електрохимията. Работил е в БАН и в един от най-големите институти на Русия в областта на плазмената химия и физикохимията. Ученият е предпочитан партньор за сътрудничество от изследователски институти и от фирми по целия свят - САЩ, Германия, Швейцария, Унгария. Още по-значими са неговите изследвания и заради факта, че всяко от тях е насочено към решаването на важни икономически и социални проблеми и всяко от тях има конкретно приложение в практиката. Пример в тази посока са и разработките му за борба с ковид, за производство на зелена енергия от въглищните централи в комплекса „Марица изток“. Има и основен принос за „вкарването“ на озона като работеща технология в България за дистанционно измерване на замърсителите на околната среда. Близо 30 години ръководи фирма за физикохимични водни технологии, която е произвела над 1100 физикохимични пречиствателни станции за страната и света.